Изучавани са над 500 вида динозаври и непрекъснато се правят нови открития свързани с динозаврите.
|
Въпреки, че вкаменелости от динозаври са били открити още през 1818 година, начало на периода на изследване на динозаврите е поставен през 1842 година от английския анатом сър Ричард Оуен. Думата динозавър (dinosaur) произлиза от гръцките думи deinos - страховит и sauros - гущер.
Най-ранният известен динозавър е Еораптор - месояден, живял преди 228 милиона години.
ТИРАНОЗАВЪР РЕКС (Tyrannosaurus rex, T-rex)
Тиранозаврите рекс са били огромни, месоядни динозаври, които са живеели през късния период Креда, от преди 85 милиона години до преди 65 милиона години. Те са обитавали влажни тропически гори, в близост до реки и крайбрежни горски тресавища. Климатът е бил мек.
От всички динозаври за Тиранозаврите рекс се знае най-много.
АНАТОМИЯ
Тиранозаврите рекс са били свирепи хищници, които са ходели на два крака. Тези месоядни са имали мощни тела, огромни глави с големи, заострени зъби и добре развити двигателни мускули. Имали са тънки предни крайници, всеки с по два пръста. Задните им крайници, всеки с по три пръста с нокти приличали на краката на птица. Т-рекс имали твърда и заострена опашка, която им осигурявала равновесие и им позволявала бързо да маневрират докато тичат. Вратовете им били къси и мусколести. Телата им били солидно устроени, но костите им били кухи.
РАЗМЕР
Тиранозаврите рекс били около 13 метра дълги и стигали до 6 метра височина. Предните им крайници били дълги само около 1 метър и не добре развити. Теглото - между 5 и 7 тона.
Черепите им достигали до 1.5 метра дължина, а очните ябълки - диаметър над 7.5 см.
Отпечатък от стъпките на тиранозаврите стигал до 46 см. (въпреки че стъпалата му били доста по-дълги - около 1 метър, те стъпвали само на пръстите на краката си). Правили са крачки дълги от 3.5 до над 4.5 метра. Можели са да тичат със скорост 24 км/час.
ЗЪБИ И ЧЕЛЮСТИ
Челюстите на тиранозаврите били дълги до 1.2 метра с 50 до 60 гъсто наредени, островърхи зъби с различна големина - от много малки до 23 см дълги, тъй като ако някой зъб се счупел на негово място пораствал друг, по-малък. Открит е тиранозавър с дължина на някои от зъбите 33 см. Тиранозаврите са можели да изядат 230 кг месо и кокали на една хапка.
КОЖА
Открити са и вкаменели фрагменти от грубата люспеста кожа на тиранозаврите, наподобяваща кожата на алигатор.
МЕСТООБИТАВАНЕ
Тиранозаврите рекс вероятно са живеели в горите, където тяхната плячка (растителноядните динозаври) са имали изобилие от храна. Вкаменелости от тиранозаври рекс са открити в Северна Америка и Монголия.
СЕТИВА
Зрение: Тиранозаврите рекс са имали относително голям зрителен дял в мозъка, който обработвал зрителната информация. Тяхното добре развито зрително усещане се определяло и от факта, че очите им били разположени така, че да виждат предимно напред и настрани, а не само настрани. Така нареченото стереоскопично зрение било важно предимство - помагало на хищниците да ловуват, като им давало представа и за разстоянието до тяхната плячка. Очите на техните жертви (като растителноядните динозаври) са били разположени отстрани на главата, давали им широк обзор, което пък им позволявало да виждат нападателите си, когато ги приближават от двете им страни.
Обоняние: В мозъка на тиранозаврите съществувала и голяма област за възприемане на миризмите.
ОПАШКА
Тиранозаврите рекс имали плътна и тежка заострена опашка. Тя служела като противотежест на огромната глава и за по-бързо маневриране.
СРАВНЯВАНЕ НА РАЗМЕРИ
ВЕЛОСИРАПТОР ("Бързия крадец")
АНАТОМИЯ
Велосирапторът е ходел на два крака и е можел да тича много бързо. Този месояден динозавър е имал около 80 много остри и изкривени зъби, някои от които са били с дължина 2.5 см. Гърбът му е бил във формата на буквата S, предните му крайници - с по три пръста с нокти, а задните - с по четири пръста с нокти. Главата на Велосираптора била около 18 см дълга.
Велосирапторът е можел да тича със скорост до 60 км/час.
Дължината на Велосираптора била около 1.5 до 2 метра, а височината - 1 метър. Тежал е около 7-15 кг. Имал е плътна опашка, която е служела за равновесие и му е позволявала лесно да маневрира.
|
Ноктите на задните му крайници приличали на сърп и били дълги до 9 см. Те са били най-силното му оръжие и вероятно с тях е убивал жертвите си (беззащитни растителноядни динозаври, например Хадрозаври). |
Мозъкът на Велосираптора е бил относително голям за размерите на тялото му, затова се счита че те са били едни от най-умните динозаври.
КОГАТО СА ЖИВЯЛИ ВЕЛОСИРАПТОРИТЕ
Велосирапторите са живяли през периода Креда, преди 85 до 80 милиона години. По това време са живеели още и Протосератопс, Галимимус, Овираптор, Едмонтозавър, Маиазавър и Завролофус.
ОКОЛНА СРЕДА
Велосирапторите са обитавали топла, суха среда, подобна на пустиня.
ПОВЕДЕНИЕ
През 1971 година едновременно са открити вкаменелости от Велосираптор и Протосератопс. Загинали са по едно и също време. Велосирапторът е нападал Протосератопса със своите здрави нокти, а бронираната глава на Протосератопса очевидно е разкъсала гърдите на Велосираптора.
Съдейки по съотношението в теглото на мозъка и тялото, Велосирапторите, както и останалите Дромеозаври са били най-умните динозаври. Поради тази причина те са били смъртоносни хищници. Велосирапторите са ловували на групи, като дори са нападли и много по-големи жиотни.
ПРИДВИЖВАНЕ
Велосирапторите са ходели на двата си тънки и дълги задни крака. Поради дългите си крака и лекото тяло те са били едни от най-бързите динозаври, като са равивали скорост до 60 км/час. Вероятно са можели и да скачат.
ОТКРИВАНЕ НА ВКАМЕНЕЛОСТИ
За първи път Велосираптор е бил открит и описан от палеонтолога Х. Ф. Осбърн в Монголия през 1924 година. Единият, открит тогава динозавър, е бил Велосирапторът, загинал в битката с Протосератопса, която описахме по-горе. Също така тогава са открити и черепите на два новоизлюпени Велосираптора. Вкаменелости на Велосираптори са открити още в Русия и Китай
НАЙ-НАЙ-НАЙ при динозаврите НАЙ-ГОЛЕМИЯТ
Най-големите динозаври са били наистина огромни, движели са се бавно, били с малки глави, хранели са се с растения и са живеели през късния период Юра и периода Креда. Имали са дълги шии и така са можели да достигат и до най-високите дървета. Дългият врат е служел и за противотежест на масивната опашка. Ето и размерите на едни от най-големите динозаври (Завроподите), съществували някога:
|
- Аржентинозавър - 35 до 40 метра дължина, тегло - до 80 - 100 тона
- Паралититан - 35 до 40 метра дължина, до 70 тона
- Сеизмозавър (буквално "Земеразтърсващ гущер") - 37 метра дължина, тегло - до 30 - 80 тона
- Суперзавър - 30 до 40 метра дължина, тегло - до 45 - 55 тона
- Ултразавър - 30 метра дължина, тегло - до 80 тона
- Диплодокус - до 28 метра дължина
- Брахиозавър - 26 метра дължина, 13 метра височина, тегло - до 70 - 80 тона
|
Но сините китове са още по-големи и от най-големите динозаври! Най-големите месоядни динозаври са били Тероподите от периода Креда:
|
- Гигантозавър, открит в Аржентина - до 14 метра дължина, 4 метра височина, 8 тона тегло
- Тиранозавър рекс, открит в Северна Америка - 12 до 15 метра дължина, тегло до 6 тона
- Спинозавър, открит в Африка - 12 до 15 метра дължина
|
Още от най-големите динозаври и други влечуги, живяли през Мезозоската ера:
Най-големия Анкилозавър (растителнояден динозавър) - до 7.5 - 10.5 метра дължина
Най-големия Кератопсиан (рогат, растителнояден динозавър) - до 9 метра дължина
Най-големия Шантунгозавър (растителнояден динозавър с беззъба човка) - 12 до 15 метра дължина
Най-големия Ихтиозавър (плаващо влечуго - не е динозавър) - 15 метра дължина
Най-големия Пакисефалозавър (растителнояден динозавър с голям череп) - 4.5 метра дължина
Най-големия Плезиозавър (плаващо влечуго - не е динозавър) - 12 - 15 метра дължина
Най-големия Птерозавър (летящо влечуго, наподобяващо динозавър), 11 метра размах на крилете
Най-големия Стегозавър (растителнояден динозавър с шипове) - 8 до 9 метра дължина
НАЙ-ДЪЛГИЯТ
|
Най-дългите динозаври били завроподите Брахиозаври. Наподобявали са жираф и техните предни крайници са били по-дълги от задните. Брахиозаврите са се движели бавно поради огромната тежест на телата си, хранели са се с растения и са живяли през късния период Юра и перидоа Креда. Имали малки глави и тънки и дълги шии, с помощта на които са достигали и до най-високите дървета. Дългия врат е служел също и за противотежест на дългата опашка. Завроподите са едни от най-големите земни животни, които някога са съществували.
|
НАЙ-МАЛКИЯТ
Най-малките динозаври са били с размерите на пиле. Вкаменелости от малки динозаври са откривани доста по-рядко отколкото на големи динозаври, тъй като щом малките са умирали, веднага са бивали изяждани от големите. Ето и размерите на някои малки динозаври:
|
- Микрораптор (открит наскоро в Китай) - 40 см дължина
- Компсогнатус (месояден, живял преди 145 милиона години) - 60 см дължина, 3 кг
- Салтопус (хранел се е с насекоми, живял преди 200 милиона години) - 60 см дължина
- Лесотозавър (растителнояден, живял преди 200 милиона години в Африка) - 90 см дължина
- Музавър - 37 см дължина
|
НАЙ-ГОЛЯМАТА КОСТ
Вкаменелост на най-голямата кост, открита някога, е от Завропод и е дълга 2.5 метра. Открити са също кости от Ултразавър и Брахиозавър с дължина 2 метра.
НАЙ-БЪРЗИЯТ
Най-бързият динозавър вероятно не е бил по-бърз от сегашните земни животни. Скоростта, с която са се движили динозаврите се определя от морфологията на откритите вкаменелости (форма и структура). Най-бързите динозаври са наподобявали птици, били са месоядни с дълги и кухи кости.
ПЪРВИЯТ ДИНОЗАВЪР В СВЕТА
Първите динозаври в света са били Маиазавър и Селофизис.
-
Кост от Маиазавър и парче от черупка от яйце са летяли в космоса с астронавта Лорън Актън през 1985г.
-
Череп от Селофизис е носен в космоса с космическата совалка "Индевър" на 22 Януари 1998г. и е достигнал до космическата станция "Мир".
НАЙ-ШИРОКИЯТ
|
Най-широкият динозавър бил Анкилозавъра - от периода Креда, бавнодвижещ се, месояден и изключително тежък динозавър.
|
НАЙ-УМНИЯТ
Това колко умен е бил даден динозавър се определя от съотношението между тежестта на мозъка към тежестта на тялото. Най-умните динозаври:
НАЙ-СТАРИЯТ ОТКРИТ ДИНОЗАВЪР
Най-ранните известни динозаври са от Триаския период и са на 230 милиона години. Те са били сравнително малки динозаври:
|
- Прозавропод - на 230 милиона години, открит в Мадагаскар
- Еораптор - 1 метър дължина, месояден, на 230 милиона години
- Хереразавър - 3 - 6 метра дължина, месояден, на 230 милиона години, открит в Аржентина
- Стаурикозавър - открит в Бразилия
- Лесотозавър - открит в Африка
- Писанозавър - открит в Аржентина
|
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ И ВНУШИТЕЛЕН ЧЕРЕП
Динозаврите с най-голям череп са били:
|
- Пентацераторс - наскоро открития череп от Пентацераторс е дълъг 3 метра и е най-големият череп на животно, който някога е откриван.
- Трицератопс - череп с дължина почти 3 метра, с три рога
|
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НОКЪТ
Динеокерус (в превод "страшна ръка") е имал най-големите нокти. Този динозавър е бил месояден и е живял през периода Креда. От Динеокерус са открити само предни крайници и нокти в пустинята Гоби, Монголия през 1965 година. Предните крайници били с дължина 2.4 метра, имали са по три пръста с извити нокти, дълги 20-30 см. Вероятно Динеокерус са били най-кръвожадните динозаври през периода Креда и може би са били по-големи от Тиранозаврите рекс.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЧЕРЕП
|
- Пахисефалозавър - черепът на този динозавър е бил с дължина 65 см и дебелина на костите 20 см при дължина на тялото 8 метра. Вероятно Пахисефалозавърът е използвал главата си в битки с други динозаври.
|
НАЙ-МНОГО ЗЪБИ
Растителноядните хадрозаври (Маиазавър и Паразавролопус) са имали около 960 зъба. Живяли са през късния период Креда.
ЖИВЯЛ НАЙ-ДЪЛГО
Огромните растителноядни завроподи с дълги шии, малки глави и дълги опашки от периода Юра са живяли най-дълго - около 100 години. Ето и някои завроподи: Апатозавър, Брахиозавър, Диплодокус, Суперзавър и Ултразавър.
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ВРАТ
Маменхизавърът е бил динозавъра с най-дълъг врат - до 14 метра дължина. Растителнояден Завропод, Маменхизавърът е имал също и дълга опашка, движел се е на четири крака и е живял през късния период Юра, преди около 156 до 145 милиона години. Дължината му достигала до 21 метра. Вкаменелости от Маменхизавър са открити през 1954 година в Китай. Вероятно е приличал на Диплодокус.
НАЙ-ДЪЛГАТА ОПАШКА
Динозаврите Диплодокус са имали най-дългите опашки - около 13 метра дължина.
НАЙ-НАПОДОБЯВАЩИ ПТИЦА
|
Динозаврите, които най-много са приличали на съвременните птици са Юненлагиа (не са можели да летят). Живели са преди 90 милиона години, дължината им достигала до 2.3 метра, а височината - до 1.2 метра. Били са месоядни, по размер са приличали щраус , а по форма - на Велосираптор.
|
НАЙ-СМЪРТОНОСНИЯТ
Най-смъртоносните динозаври са били много бързи и са наподобявали птици. Били са месоядни с големи нокти и остри зъби, предните им крайници са приличали на криле, което допринасяло за по-голяма стабилност и маневреност по време на лов:
НАЙ-ГОЛЯМОТО ЯЙЦЕ
|
Най-голямото яйце от динозавър, открито някога е с дължина 30 см и ширина 25 см, открито е във Франция и вероятно е от Завропод (най-големите динозаври).
|
|