|
|
Излюпило се от яйцето Пате.
-Излюпих се! - казало то. |
|
- Аз също, - казало Пилето. |
|
- Отивам на разходка, - казало Патето.
- Аз също, - казало Пилето. |
|
- Ровя си дупка, - казало Патето.
- Аз също, - казало Пилето. |
|
- Намерих червейче, - казало Патето.
- Аз също, - казало Пилето. |
|
- Хванах пеперудка, - казало Патето.
- Аз също, - казало Пилето. |
|
- Искам да се окъпя, - казало Патето.
- Аз също, - казало Пилето. |
|
- Аз плувам! - казало Патето. |
|
- Аз също! - извикало Пилето. |
|
- Патето извадило пилето от водата. |
|
Три котета - черно, сиво и бяло |
|
... и се хвърлили подир нея! |
|
Мишката скочила в кутия с брашно. |
|
Котетата - подир нея!
Мишката избягала. |
|
От кутията излезли три бели котета. |
|
Трите бели котета видяли на двора жаба и се хвърлили подир нея! |
|
Жабата скочила в един стар кюнец. Котетата - подир нея! |
|
... а от кюнеца изскочили три черни котета. |
|
Трите черни котета видяли в езерото рибка... |
|
...и се хвърлили подир нея! |
|
... а от водата изскочили три мокри котета. |
|
Трите мокри котета тръгнали към къщи. |
|
По пътя те изсъхнали станали пак черно, сиво и бяло. |
СВИНАРЯТ
|
Живял някога беден принц. Неговото кралство било съвсем малко, но пък не чак толкова незначително, че да не може принцът да се ожени.
А той вече мечтаел да си намери красива и добра благородничка за жена. Дори си мислел, че може да поиска ръката на императорската дъщеря.
Това изглеждало на пръв поглед твърде дръзко, но, от друга страна погледнато, той произхождал от славен род и знаел, че стотици принцеси щели да бъдат щастливи, ако им направи предложение за женитба.
Бащата на принца отдавна бил умрял и на гроба му растяла необикновена роза. Тя цъфтяла веднъж на пет години с един единствен розов цвят, но толкова красив и уханен, че ако я помиришеш само веднъж, веднага забравяш всичките си грижи и тревоги.
|
Принцът имал и славей, който така сладко пеел, сякаш в гърлото му били скрити всички най-прекрасни мелодии на света.
И розата, и славея принцът решил да изпрати като подарък на императорската дъщеря. Поставил ги в две сребърни ковчежета и слугите му ги отнесли в двореца.
Императорът заповядал да внесат ковчежетата в голямата дворцова зала, където принцесата си играела с придворните дами на "гости".
Тя всъщност нищо друго не правела. Като разбрала, че й носят жив подарък, принцесата радостно запляскала с ръце:
|
|
- Сигурно вътре има пухкаво котенце! Но в първото ковчеже имало само една красива роза.
- О, колко майсторски е изработена! - зашепнали придворните дами.
- Повече от майсторски, направо е великолепна- обадил се императорът.
|
|
Но щом докоснала розата принцесата едва не заплакала от обида.
- Ама тате! Тя не е изкуствена!
- Ами да! Пфу, съвсем истинска! - възмутили се и придворните дами.
|
|
- Не бързайте да недоволствате. Нека да видим какво има във второто ковчеже - предложил императорът.
Щом го отворили, от него излетял славеят и така прекрасно запял, че никои не би могъл да не го хареса.
- Безподобно! Прелестно! - забърборили госпожиците на френски, защото винаги използвали френски изрази, когато били възхитени от нещо.
- Тази птичка много ми напомня за музикалната кутийка на покойната императрица. Тя пееше като истински славей.
- Да, наистина! - въздъхнал императорът и заплакал като дете.
- Това тук хвърчи из цялата зала, нали не е истинска птичка, а майсторска изработка, направена специално за мен? - важно попитала принцесата.
- Съвсем истинска е, ваше височество! - поклонили се слугите, които донесли подаръците.
- Тогава нека да си лети навън с другите! - казала принцесата и обърнала гръб на пратениците. - На мен такива подаръци не ми трябват!
Но принцът не се отказвал толкова лесно. Намазал лицето си с черна и кафява боя, нахлупил смачкана шапка на главата си и потропал на вратите на двореца.
- Добър ден, ваше височество. Дали няма да се намери тук някаква работа за мен? - попитал той.
- Постоянно се влачат тук всякакви просяци! - отвърнал императирът, но после се замислил.
- Я почакай. Май имам нужда от свинар.
И ето че принцът станал свинар. Настанили го да живее в малка бедна стаичка, долепена до голямата кочина на свинете. Цял ден той седял пред стаичката си и нещо майсторял. Привечер наистина измайсторил едно
|
гърненце,окичено със звънчета, но то било вълшебно. Когато в него се варяло нещо, камбанките звънели и пеели мелодията на една добре позната песен:
Ах, мой мили Августин,
Августин, Августин!
Всичко свърши Августин,
Августин, Августин!
Но още по-интересно било това, че ако подържиш ръка над парата, която излизала от гърненцето, веднага можеш да разбереш какво ядене се готви във всяка къща от града.
Принцесата тъкмо се разхождала заедно с благородните госпожици, когато до слуха й достигнала мелодията на песничката "Ах, мой мили Агвустин...", която звънчетата пеели така, сякаш някой с един пръст почуква по клавишите на пиано.
|
|
- Ха, това и аз мога да го свиря - казала тя. - Гледай ти, значи нашия свинар е доста образован. Я някоя от вас да иде при него и да попита колко струва този инструмент, на който свири!
Една от госпожиците отишла в задния двор при кочината.
- Колко искаш за това гърненце? - попитала тя, като видяла от къде идва музиката.
- То струва десет целувки от принцесата - отвърнал свинарят.
- Как си позволяваш! - възкликнала госпожицата.
- За по-малко не може! - отвърнал свинарят.
Когато пратеничката се върнала, принцесата нетърпеливо я попитала:
- Е? Какво каза той?
- Дори не смея да го повторя! - отвърнала госпожицата.
- Тогава ми го прошепни на ухото!
И госпожицата го прошепнала.
- Ама че нахал! - разсърдила се принцесата и тръгнала в обратната посока. Но камбанките така примамливо звънели, че...
- Добре де - кисело казала принцесата на госпожицата, - иди го попитай няма ли да ми даде гърненцето срещу десет целувки от моите придворни дами!
- Не, няма! - отвърнал свинарят. - десет целувки от самата принцеса. Иначе гърненцето си остава мое.
|
| |
- Ама че противно! - въздъхнала принцесата. Но какво да се прави! Обаче вие застанете около нас, за да не ни види някой от двореца!
Девойките наобиколили принцесата и я закрили с пищните си рокли. Свинарят получил от нея десет целувки, а тя от него гърненцето.
|
Ей че веселба настанала! Цяла вечер, а също и на следващия ден момичетата се забавлявали. Не сваляли гърненцето от огъня и в целия град не останала нито една кухня, за която да не знаели какво се готви там.
Госпожиците подскачали и пляскали с ръце:
- Знаем, знаем кой ще яде вкусна супа, кой баница! Знаем, знаем за кого има пържола и за кого каша! Колко е забавно!
- Само че си дръжте езика зад зъбите! - напомнила им принцесата. - Та аз съм дъщеря на самия император!
- Разбира се! Как иначе! - възкликнали всички.
А свинарят, тоест принцът (но нали всички го смятали за свинар), без да губи време измайсторил вълшебна свирка. Трябвало само някои да духне в нея и тя сама започвала да свири всички полки и валсове, които били известни в двореца на баща й и на съседните владетели.
- Каква прелест! - ахнала принцесата. - Колко много мелодии! Не съм чувала толкова изящен звук! На какъв ли инструмент свири пък сега? Идете и го попитайте за колко ще ми го продаде! Но повече няма да го целувам!
- Той иска сто целувки от принцесата! - докладвала госпожицата, която отишла да пита свинаря.
- Какво? Да не си е загубил ума? - ядосала се принцесата и понечила да отмине, но направила две-три крачки и спряла.
|
- Трябва да поощрявам изкуството - въздъхнала тя. - Нали съм дъщеря на императора. Кажете на този свинар, че аз като миналия път ще го целуна десет пъти, а останалите целувки ще получи от моите придворни дами.
- Само че ние не искаме да го целуваме! - възроптали момичетата.
- Млъкнете! - прекъснала ги принцесата. - Щом аз мога да го целувам и вие ще го направите! Не забравяйте, че се храните на моята трапеза и аз плащам за хубавите ви рокли!
Пратеничката трябвало отново да отиде при свинаря, за да му предаде думите на принцесата.
- Сто целувки от принцесата! - повторил той.
- О, господи! Застанете пак окло нас - наредила принцесата.
|
|
Момичетата ги наобиколили и свинарят започнал да я целува.
- Какво са се скупчили край кочината? - попитал императорът като излязал на балкона. Той потъркал очи и си сложил очилата. - Това са госпожиците придворни дами. Каква ли щуротия са намислили? Трябва да отида да видя!
Отишъл в задния двор и тихичко се приближил до момичетата. Никоя от тях не го забелязала, защото всички били заети да броят целувките.
- Що за шегичка е това! - викнал императорът, като видял, че дъщеря му се целува със свинаря точно в момента когато той получавал осемдесет и шестата целувка. - Марш от тука! - гневно се разкрещял той и изгонил от владенията си и принцесата, и свинаря.
|
|
Принцесата се разплакала, свинарят се затюхкал, а ситен дъждец ръсел и двамата.
- Ах, горката аз! - хленчела принцесата. - Защо не се омъжих за онзи красив принц! Как можа да ми се случи това!
Свинарят се скрил зад близкото дърво, избърсал черната и кафявата боя от лицето си, сменил парцаливите дрехи и се явил пред принцесата в своите кралски одежди. Той бил наистина такъв хубавец, че принцесата му направила реверанс.
- Благодаря за изискания поклон - казал той, - но ти заслужаваш само презрението ми! Отнесе се толкова високомерно с един истински принц, не оцени нито розата, нито славея, които ти подарих, а се съгласи да целуваш един мръсен свинар заради напълно безполезни щуротийки. Затова получи, каквото заслужаваш!
|
И се върнал в своя дворец, като здраво затворил и дори заключил вратата след себе си. А на принцесата не и оставало нищо друго, освен със сълзи на очи да си припява:
Ах, мой мили Августин,
Всичко, всичко свърши!
ПЕПЕЛЯШКА
|
Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.
Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на сета. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи.
Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.
Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.
|
Пепеляшка търпеливо ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.
Един ден царският син организирал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.
А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли.
|
И ето че денят на бала настъпил.
Двете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре - с кои рокли и кои бижута. Тя им казвала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели.
Накрая седнали в каретата и заминали.
Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала.
Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница.
Тя попитала Пепеляшка защо плаче.
|
|
- Така ми се искаше... така ми се искаше... - отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си.
- Искаше ти се да идеш на бала ли? - попитала я вълшебницата.
- Да можех да отида наистина! - замечтано отвърнала Пепеляшка.
- Добре! - казала вълшебницата. - Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква.
Пепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.
|
|
А тя я издълбала, докоснала я с вълшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе.
После кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета.
Казала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишле, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечносиви коня.
Липсвал само кочияш.
- Ще изтичам да погледна в капана за плъхове - предложила Пепеляшка. - Ако има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш!
|
- Добре - съгласила се вълшебницата. - Донеси тук капана!
Скоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш.
След това казала на Пепеляшка:
- Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси!
Щом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. Те веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили.
Като свършила всичко това, вълшебницата казала:
- Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми?
|
- Много съм щастлива! - отвърнала Пепеляшка. Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца!
Вълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста.
Девойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се познае.
После кръстницата и дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата.
Преди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непремено да си тръгне от
|
|
бала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ:
- Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се превърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквато си е наистина.
Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата.
Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот:
|
|
- Вижте колко е прекрасна!
- И каква е стройна!
- господи, никога не сме виждали такава красавица!
Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори.
Младия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки.
Всяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата
|
непозната за вниманието, с което я обгръщал.
Принцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. Тя така хубаво танцувала, че гостите я зяпали с още по-голямо възхищение.
След танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея.
А неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й
|
|
донесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял.
Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата.
Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.
|
Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица.
Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. А Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъшти без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка.
Когато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са прекарали на бала. Те й казали, че там се
|
|
появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка.
- Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше - разказвали сестрите. - Сигурно се е влюбил в тази хубавица.
|
|
Те били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица.
След няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка, Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка. Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила.
Тогава Пепеляшка неочаквано се обадила:
- Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане?
Сестрите й започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака й съвсем по
|
мярка.
Двете й сестри ахнали от изумление. Но още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка. Тогава в стаята влязла вълшебницата, докоснала я с пръчицата и грозната й рокля пак станала прекрасна.
Едва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали.
Девойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца.
Още на другия ден с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.
ХРАБРИЯТ ШИВАЧ
|
В един малък град живеел шивач. Наричали го Ханс. По цели дни той седял с подвити крака край прозореца и шиел палта, панталони и жилетки.
Един ден като си седял и шиел, чул че на улицата някой вика: "Сладко! Сливово сладко! Кой иска хубаво сладко?"
"О, сладко! - рекъл си шивачът. - Ще си купя!"
Помислил си това и извикал през прозореца:
-Лелко, лелко, ела тук! Дай ми един буркан!
Взел сладкото, отрязал си парче хляб, намазал го и продължил да шие започнатата жилетка.
|
А в работилницата на Ханс имало много, много мухи, направо не можеш да ги преброиш. Усетили те миризмата на сладкото и налетели на филита.
- Ей, проклети мухи - ядосал се шивачът, - кой ви е викал тук? Защо нападнахте сладкото ми?
Но те хич и не го чували, а лапали ли лапали! Тогава шивачът се разсърдил, взел един парцал и замахнал по мухите. С един удар убил седем.
- Я виж ти колко съм бил храбър! - казал той. Целият град трябва да научи това. Какво ти целият град! Целия свят трябва да узнае! Ще си ушия нов пояс и ще избродирам върху него надпис: "Когато съм ядосан, убивам седем с един удар!"
Така и сторил.
|
|
Сложил си новия пояс, мушнал в джоба си парче меко сирене и излязъл. Край самата врата видял едно врабче, което се било заплело в храсталака. Хванал Ханс врабчето и го пъхнал в джоба при сиренето.
Вървял, вървял, стигнал до една висока планина. Изкачил се на върха и видял там един великан.
|
- Здравей, приятелю - казал му шивачът, искаш ли заедно да странстваме по света?
- Какъв приятел си ми ти! - изсумтял презрително великанът. - Не се ли виждаш колко си хилав?
- А ти прочете ли това? - попитал го Ханс и му показал надписа на пояса си.
Прочел го великанът и си помислил: "Кой го знае тоя, може пък наистина да е силен. Я да го изпитам!"
Взел тогава един камък и така силно го стиснал в юмрука си, че от него потекла вода.
- А сега ти направи същото! - казал му той.
|
|
- Само това ли можеш? - учудил се шивачът. - За мен то е проста работа.
Измъкнал от джоба си бучката сирене, навел се, та взел от земята един камък и го стиснал в юмрука си. И от ръката му потекла вода.
Удивил се великанът на тази сила, но решил още веднъж да изпита Ханс. Вдигнал от земята един камък и го запратил далече, далече, където никой човек не би могъл да хвърли.
- Е, хайде - казал на шивача, - опитай и ти да сториш същото!
Ханс мушнал ръката си в джоба, хванал врабчето и го потхвърлил нависоко, А то отлетяло, та се невидяло!
- Е, какво ще кажеш приятелю? - попитал Ханс.
- Не е лошо, добре хвърляш - отговорил великанът. - Но да видим можеш ли да носиш тежко!
И отвел шивача до един голям отсечен дъб:
- Ако наистина си толкова силен, помогни ми да пренесем това дърво.
|
|
- Добре - казал шивачът на глас, а в същото време си помислил: "Аз съм слаб, но съм по-умен. Винаги ще успея да те надхитря." И казал на великана:
- Ти вдигни стеблото, а аз ще нося клоните, защото са по-тежки. Виж колко са много!
Така и направили. Великанът нарамил дебелия ствол и го понесъл, че и шивача в добавка, защото Ханс седнал на клоните. Но великанът не можел да погледне назад, а чувал, че Ханс дори си пее. Най-накрая се уморил и викнал:
- Чуй, шивачо, пази се, че ще пусна дървото на земята. Много се изморих!
Ханс бързо отскочил и хванал клоните с две ръце, като че ли през цялото време ги е носил. Оставили дървото и продължили.
|
Вървели, вървели, стигнали до една пещера. Там край огъня седели петима великани и всеки от тях ядял по един печен овен.
- Ето - казал великанът на Ханс, - тук живея. Лягай на този креват и си почивай.
Погледнал шивачът леглото и си рекъл: "Не е за мен, много е голямо."
Щом всички си легнали, той се свил в едно тъмно ъгълче на пещерата и там заспал.
|
А през нощта великанът се събудил, взел голям железен лост и със замах го стоварил върху кревата където трябвало да спи шивачът.
- Отървах се от този юнак! - казал великанът на събратята си.
На сутринта те станали и отишли в гората да секат дърва.
Шивачът също станал, измил се, сресал се и тръгнал след тях. Като го видели, великаните изплашено си рекли: "Щом като и с железния лост не го пребихме, сега той всички ни ще изтрепе!"
И хукнали където им видят очите. Ханс се изсмял на глупостта им и продължил пътя се.
Вървял, вървял и накрая стигнал до
|
|
кралския дворец. Там полегнал на зелената трева пред портата и заспал. Докато спял, го видели кралските слуги, надвесили се над него и прочели надписа на пояса му: "Когато съм ядосан, убивам седем с един удар".
Притичали слугите при краля и му казали:
- Ваше величество, пред вратите на двореца лежи един голям юнак. добре е да го вземете на служба. Ако тръгнем на война, ще ни бъде от полза.
Кралят се зарадвал и казал:
- Наистина, извикайте го тук!
Събудил се шивачът, чул предложението и приел да служи на краля.
Служил ден, два, но кралските войници започнали да си шушукат:
- Нищо добро не ни чака от този юнак. Нали когато е ядосан, убива седем с един удар. Така пише на пояса му. Ами ако с нещо го ядосаме?
Отишли при краля и му казали:
Не искаме да служим с тоя. Той всички ни ще избие, ако се разсърди. Затова напускаме!
Кралят вече също съжалявал, дето е взел при себе си на служба такъв силен човек.
|
|
"Ами ако изведнъж наистина се разсърди - мислел си той. - Ще избие войниците ми, ще затрие дори мен и ще седне на престола. Как да се избавя от него?" Мислил, мислил и измислил. Повикал Ханс и му казал:
- В гъстите непроходими гори на моето кралство живеят двама разбойници. Те са толкова силни, че никой не смее да се приближи до тях. Заповядвам ти да ги намериш и заловиш. Давам ти сто конници да ти помагат.
- Добре - казал шивачът, - като съм ядосан, убивам седем с един удар. Така че с двама разбойници ще се справя като на шега.
И тръгнал към гората. А стоте конници яздели след него. В края на гората Ханс спрял, обърнал се към тях и им казал:
|
- Вие не ми трябвате. Почакайте тук, за да не ми пречите. С разбойниците сам ще се оправя.
Навлязъл в гъсталака и се заоглеждал. По едно време ги видял да лежат под едно дърво. Те така хъркали, че клоните над тях треперели.
|
|
Без много да му мисли, шивачът напълнил джобовете си с камъни, покатерил се на дървото и започнал да цели единия от разбойниците. Улучвал го ту в челото, ту в гърдите. А оня хъркал и нищо не усещал. Но ето че един камък го улучил по носа. Събудил се той и блъснал приятеля си в гърба.
- Защо ме удряш?
- Какво ти става? - отговорил му другият. - Изобщо не съм те удрял, присънило ти се е.
И отново заспали. Тогава шивачът започнал да цели с камъни втория разбойник. Той се събудил и се развикал на другаря си:
- Защо ме замеряш с камъни? Да не си откачил!
|
И го ударил по челото. Другият ударил пък него. И започнали да се бият с камъни, юмруци и тояги. Били се, докато се пребили до смърт.
Тогава шивачът слязъл от дървото, върнал се в края на гората и казал на конницте:
- Готово. И двамата са мъртви. Оле, че бяха свирепи тези разбойници - и камъни хвърляха по мен, и с юмруци замахваха. Но нищо не можаха да ми сторят.
Влезли кралските конници в гората и видели, че наистина двамата лежат на земята и не мърдат.
Върнал се Ханс в двореца при краля. А той бил хитър, изслушал шивача и си помислил: "Добре, с разбойниците се справи. Сега обаче ще му възложа такава задача, че жив няма да остане!".
|
- Слушай - казал той на момъка, - иди пак в гората и хвани свирепия еднорог.
- Добре - отговорил Ханс, - ще го направя като нищо. Нали когато съм ядосан, убивам седем с един удар. Та с един еднорог ли няма да с |
|
0.1075 |