| zoO eNcIkLoPeDiA
|
ЗоОкЪт |
|
Софийският зоопарк
От септември 1997 година стартира програма за осиновяване на животни в Зоопарка в София. Сумите от осиновителите се превеждат веднъж месечно или на два месеца в зависимост от възможностите на осиновителя. Сред осиновителите са частни лица, детски градини, училища, медии, търговски фирми. Самите осиновители получават пропуск за зоопарка и рекламно място непосредствено до жилището на осиновеното животно. Най-много са кандидат-осиновителите за хищниците, защото са най-атрактивни. Зоопаркът се явява и своеобразен природозащитен център. Сред животните, които са над 1100, има и такива, които са на изчезване като амурския леопард.
Черните лешояди, които са изчезващ вид, имат свой закрилник в лицето на премиера Сакскобуркготски. За разлика от хищниците, птиците по принцип не се радват на голям интерес от осиновителите и са голям проблем за зоопарка. От зоопарка се радват, че кандидатът за кмет на столицата Пламен Орешарски наскоро е осиновил скалните орли. Последните настойници на животните са се появили завчера. Те са ученици от 6 клас на 95-то училище, а тяхното животно е доста странно. То е полумаймунка от вид галаго.
Рисчето Арни
На 12 юни се навърши един месец от раждането на малкото рисче Арни. Той е първото от 70 години насам бебе рис, което е родено в неволя. Появи се на бял свят през нощта на 12 юни, след като неговата майка прекара около два и половина месеца бременност. Малкият хищник е в отлично здраве и тези дни посетителите в Зоопарк София могат да го видят от близо. Астроложката от БТВ Светлана Тилкова – Алена е осиновител на цялото семейство – майката Беси, таткото Арес и малкия Арни. Беси (2 г.) е получена от зоопарка в Екатерининбург в Русия, а мъжкият Арес (3 г.) от център за спасяване на животни от САЩ.
Любопитно: Знаете ли, че до преди няколко десетилетия нашите гори са били обитавани от рисове? Най-често са били срещани в Странджа и по-рядко в Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Власи планина. Последният див екземпляр, за когото има сведения е от 1935 г. Причината за изчезването на този вид хищник е безогледното му избиване.
Рисът може да преминава дълги разстояния, без да се уморява. Той има силно развит слух, по-слабо зрение и обоняние. Ловко се катери по дърветата и може да плува. Денем се прибира в леглото си правейки големи скокове, като по този начин прикрива следите си. Дължината на тялото му достига един метър. Обича да живее сам, като понякога се събира с три-четири риса, но не задълго. Ловува нощем, през деня – почива. Живее около 20 години в неволя.
Вълк
Вълкът е красиво и благородно животно, което през годините е било безмилостно преследвано и убивано, следствие на което популацията му е намаляла и сега е застрашен вид.
Вълкът е хищник, заемащ важно място в екосистемите. Той регулира числеността на тревопасните животни, хранейки се най-често с болни, слаби и възрастни бозайници – елени, глигани, лосове, бобри, зайци и други дребни гризачи. Чрез системното убиване на вълците човекът се намесва в природните закони, като променя екосистемите. По тези причини у нас е увеличен броят на дивата свиня, сърната и елен – лопатар и муфлон, за разлика от този на хищниците – вълк, чакал и лисица.
Противно на народните приказки вълкът е миролюбиво животно, което напада само когато е гладно или когато пази малките си. Избягва срещите с хора.
Той е най-едрият представител на семейство Кучета. Прилича на куче, но телосложението му е по-голямо. Може да го познаете по златистожълтите очи и характерният белег около тях. Козината е съставена от два пласта и е по-дебела и по-мека от тази на кучетата. Цветът варира между бяла, сива, кафява и черна, според мястото което обитава. С напредване на възрастта посивява. За разлика от кучетата вълците имат в горната страна на опашката предопашна жлеза. Телосложението им позволява да изминават дълги разстояния в бързо темпо, с помощта на сравнително тесните гърди и силни мускули на гърба.
Вълците вият, най често при залез лятно време и преди изгрев, когато се завръщат от лов. Според учените виейки вълците пазят територията си от натрапници и заздравяват социалните връзки.
Живеят на глутници, като си имат двойка водачи, които се наричат алфа мъжки и алфа женски. Глутницата може да наброява от 2 до 20 членна, като броят им варира според условията на живот. Йерархията е особено строга, свързана с всички жизнени процеси – хранене, размножаване и др.
Срещат се вълци единаци, които най-често си търсят територия за да образуват нова група. Обикновено се хранят с дребна плячка, като скачат, хващат жертвата и я притискат към земята с предните си лапи. Глутницата напада всички едри растителноядни животни. Вълците повалят жертвата, като я захващат със силните си челюсти за врата или гърлото. Дневната им дажба е 1,5 – 5 кг на ден, като в някои сурови периоди от годината наведнъж може да изяде 10 кг.
Бременността трае 63 дни, като се раждат слепи от 1 до14 малки. Оставайки заедно с майка си в бърлогата до 10-тата седмица, всички членове на глутницата се грижат за тях. Когато навършат 3 години, напускат глутницата и си търсят нова.
Жабата
Жабата е земноводно животно, което обикновено се крие под камъни или дънери, близо до застояли води. Зимата прекарва в дупки, изкопани в земята.
У нас се срещат из цялата страна, като най-често може да видите голямата водна жаба, краставата жаба, жабата дървесница и планинската водна жаба. С помощта на лепкавия си език се храни с членестоноги, мекотели и червеи. Краставата жаба ще я познаете по брадавиците на гърба. Тя може да бъде червенокафява, жълтокафява или сивочерна. През размножителния период жабата снася хиляди яйца във водата, които за няколко дни изплуват на повърхността.
Любопитно е съществуването на жабата-бик в Африка. След появата на поповите лъжички бащата жаба ги пази ревностно и през този период той почти не се храни.
Бутчетата на жабата се предлагат като деликатес най-вече в ресторантите във Франция.
Хамелеонът
семейство: Хамелеони (Chamaeleonidae)
Хамелеонът използва своята дълга опашка, за да балансира и за да се катери, може дори да се люлее с нея като маймунка по клоните. Най-често увива опашката си около клоните и се хваща здраво, за да я използва като пети крак.
Езикът на хамелеоните е много дълъг и е навит в устата им. Щом открият плячка наблизо, изстрелват светкавично езика си напред. Уловеното животно се залепя на върха на езика им и бива прибрано заедно с него в устата. Хамелеоните ядат основно насекоми.
Очите на хамелеона са кръгли с много малка зеница и могат да се въртят едновременно в различни посоки. За да се прицелят в плячката обаче, и двете очи се насочват в една посока.
Хамелеонът може да си сменя цветовете на кожата, в зависимост от това, дали е в добро настроение, дали е на тъмно или светло място, за да може да се скрие добре. Когато например е ядосан, хамелеонът става съвсем тъмен.
На свобода вълците живеят 6-9 години, а в клетка до 16 години. Освен на ловци вълците стават жертва и на автомобилни катастрофи и наранявания по време на лов от по-едри животни.
Любопитно: Лактите им са насочени навътре, а не на вън както е при кучетата. Това им позволява да тичат със скорост до 70 км/ч. Боледуват от всички болести срещани при домашните кучета. Мозъкът на вълка е с 30 % по-голям от този на кучето. Най-често само главната двойка се размножава. Докато навършат 45 дни малките се хранят с повърнатата храна от възрастните. Вълците могат да плуват изключително добре и преминават големи разстояния.
Белият щъркел
Белият щъркел е водолюбива птица от семейство щъркели (ciconiidae), и е защитен от закона за защита на природата.
Това е широкоразпространен, но намаляващ вид, който се размножава в по-топлите части от Европа. Видът е мигриращ, и зимува в тропическа Африка.
Белият щъркел е голяма птица, висока около един метър и с около два метра размах на крилата. Тя е изцяло бяла, с изключение на черните пера по крилата, и червените клюн и крака. Ходи бавно и стабилно по земята, а лети с източен врат.
Гнезди в селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Изгражда гнездо от пръчки в дървета, на сгради, или на специални платформи. Тъй като е смятан за птица на късмета, не е преследван, и гнезди близо до човешките селища.
Белият щъркел се храни главно с жаби и големи насекоми, но също и млади птици, гущери и гризачи.
Този щъркел е почти тих с изключение на шумното тракане с клюн, когато възрастни индивиди се срещат при гнездото.
10 любопитни факта за делфините
Съществуват 32 вида представители на тези морски бозайници.
Дресираните делфини долавят присъствието на подводни мини. С помощта на звуковия си локатор, те използват звук за да "виждат" в стерео под водата.
Делфините общуват помежду си с помощта на звуци, наподобяващи подсвиркване – всеки звук изразява различно настроение.
Пола на делфините се определя лесно по формата на плавниците им.
Ухажването при двойките представлява сбор от нежни милувки и докосвания, и предхожда половото сношение.
Бременни делфини се асистират от две женски "акушерки".
Делфините могат да плуват с 40 км/ч.
Докато спят, само едната половина от мозъка на делфините е в безсъзнание, едното им око е отворено и те плават на повърхността на водата.
Средната възраст на делфините е 25 години.
Делфините имат вкус, но не и обоняние.
Сънливец
В края на лятото сънливецът се храни с богата на калории храна, най-вече със сухи плодове, за да натрупа солиден слой подкожна тлъстина. Възможно е да удвои теглото си. Към средата на октомври слиза от клоните на дърветата и се скрива в някой дълбок процеп или хралупа. Покрива дъното на избраното скривалище с липса и сухи треви и изпада в летаргия, която продължава около седем месеца. Събужда се в средата на май, слад като е загубил всичките си тлъстини.
Морският леопард
Морският леопард се среща често във водите на Антарктика. Той има дълго тяло, около 3,5 метра, и малка глава, която наподобява змийската.
Този тюлен има по- малко мазнина в сравнение с останалите, които обитават тези ширини.
През зимата морските леопарди отплуват към Австралия и Патагония, заради по- топлия климат там.
Живеят поединично и могат да се наблюдават седнали самотно върху плаващ леден блок.
Тези животни са хищници и се хранят с риба, калмари, октоподи, но също и с по-големи животни като пингвини и тюлени.
Жизненият цикъл на пеперудата
Всички животни се възпроизвеждат. По този начин те запазват вида си от изчезване. Един от начините за възпроизводство при животните е снасянето на яйца. Жизненият цикъл на едно яйце преминава през 2, 3 или 4 етапа.
Пеперудата принадлежи към групата на Насекомите и е от животните, които снасят яйца. Развитието на пеперудата минава през следните 4 етапа:
- яйце
- гъсеница
- какавида
- пеперуда
Яйцата на пеперудата са мънички и с различна форма. Женската пеперуда снася яйцата си в растенията. След около 6-7 дни едно малко червейче се измъква от тях. То има жълт или светло зелен цвят. Тази малка гъсеничка сменя кожата си няколко пъти преди да стане възрастна ларва.
Ларвата се храни с листа и увеличава значително размерите си. Тя има седем крака и все още не прилича на истинска пеперуда.
През следващия етап гъсеницата се увива в пашкул и се прикрепя към някое растение чрез копринена нишка. Това се нарича какавида. Гъсеницата, която е вътре в пашкула се превръща в пеперуда. По този начин малката гъсеничка се предпазва от неприятели.
След няколко седмици от обвивката излиза малка пеперудка.
Целият този процес се нарича метаморфоза. Той не е еднакъв за всички насекоми.
Светът на мравките
Засега са известни около 12 000 вида мравки, като повечето от тях обитават тропиците. Ежегодно се откриват нови видове. В Европа се срещат едва около 150 вида.
Мравките (Formicidae) са семейство безгръбначни, които принадлежат към царство Животни(Animalia), тип Членестоноги (Arthropoda), клас Насекоми (Insecta), подклас Крилати насекоми (Pterygota), разред Ципокрили (Hymenoptera). Произходът им не е напълно изяснен, но се предполага, че техни прародители са вид несоциални оси. В течение на времето животните от този вид се специализирали. Образували се кастите (каста – обособена група, занимаваща се със строго определена дейност).
Науката посветена на мравките се нарича Мирмекология (от гръцки-"Murmek"=мравка). Тя е дял от Ентомологията (науката за насекомите) и датира от края на XVIII и началото на XIX век.
Мравките, както осите и пчелите са социални насекоми. Това означава, че те строят своеобразни селища и живеят в общество със строга йерархия. За разлика от пчелите и осите, които градят гнезда от восък или целулоза, гнездата на мравките не зависят толкова тясно от ресурсите и средата. Мравунякът може да е изграден от всевъзможни материали и на всевъзможни места.
Той може да е изцяло под земята (жълтите мравки Lasius flavus водят изцяло подземен живот, като излизат на повърхността само за сватбения си полет) или отчасти под земята (повечето видове мравки: черните мравки Lasius niger и Formica fusca, червените горски мравки Formica rufa), както и в живи или умрели дървета (блестящо-черната дървесна мравка Lasius fuliginosus).
За разлика от осите и пчелите, които трябва да поддържат постоянна температура в гнездото си през зимата, за което са им нужни значителни хранителни запаси, мравките изпадат в летаргично състояние, в което храна почти не им е нужна. Така мравките издържат температури до -10oC.
Невероятната подвижност и нагодимост на мравките ги е превърнала в най-успешния и многоброен вид на планетата
Златната рибка
Здравейте!
Искам да ви разкажа за моя домашен любимец. Той е една златна рибка! Сега ще ви разкажа за златните рибки и ще ви дам няколко полезни съвета, които моята златна рибка ми показа.
Първо: Златните рибки са един добър приятел, с когото можете дори и да си говорите, а както се казва и в приказките, те могат да ви изпълнят и някое желание.
Второ: Ако си купите златна рибка я оставете на светло място. Те обичат светлината.
Трето: Тези рибки обичат да живеят сами. Не събирайте много златни рибки в един аквариум.
Четвърто: Ако искате златната ви рибка да бъде една красива, разведряваща украса на стаята, я сложете в кръгъл аквариум. На дъното на аквариума можете да поставите цветни камъчета или красива фигурка.
Пето: Ако златната ви рибка се застоява много на дъното и не мърда енергично, значи е болна, трябва да й смените водата или е нещастна от нещо друго.
Шесто: Не препълвайте аквариума, защото има опасност рибката ви да изскочи.
Седмо: Не прехранвайте рибката.
Но най – важното при златните рибки и при всички животни е да ги дарявате с любов.
Обичайте животните, тогава и те ще ви обичат
|